Най-високите заплати в България са в IT сектора, а най-ниските в туризма

Компютърните специалисти в България получават около пет и половина пъти по-голяма средна заплата спрямо работещите в хотелите и ресторантите. Това показва докладът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) за договарянето на заплатите през 2017 г. (по-известен като Докладът за доходите), представен на пресконференция в София.

По-конкретно, един IT специалист взима средно около 3150 лева, а работещите в туризма получават по 580 лв., показват обявените днес данни. 

„Ниската заплата на заетите в туристическия сектор на фона на растежа му през миналата година означават или плащане под масата, или неправилно разпределяне на финансовия ресурс“, обясни огромната разлика президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Сравнено с другите европейски държави, като цяло, възнагражденията в България изостават номинално между 5 и 10 пъти спрямо старите държави членки и около 1,8-2,2 пъти спрямо новите държави членки.

През 2017 г. компенсацията за един отработен час в България е 5,1 евро, при 23,1 евро средно за ЕС. Номиналната разлика е 4,5 пъти. Преди 10 години, през 2007 г., нивата са били съответно 2,3 евро и 19,5 евро, а разликата спрямо старите членки 8,5 пъти, пресмятат синдикатите.

„Ножицата на доходите продължава да се отваря. Все още говорим за голям контингент на работещи бедни у нас. Средно със 115 лв. се е увеличила работната заплата през изминалата година, като размерът й е достигнал 1060 лв. Това донякъде се дължи и на нашите действия“, каза Пламен Димитров.

Най-ниското увеличение на заплатите в предприятията е било между 3 и 10%, посочи лидерът на КНСБ.

Той обяви още, че в някои от „проблемните“ сектори няма колективни трудови договори (КТД). За пример бяха посочени секторите на леката, химическата и хранителната промишленост. „На местно ниво има над 150 колективни трудови договора, сключени в общините в страната. Най-добри резултати има във Варна, Бургас и Стара Загора за надграждане на работните заплати“, отчете още Димитров и добави, че подписването на нови колективни трудови договори ще бъде на акцент в бъдещите проекти на организацията.

Разпределението на вписаните общински колективни трудови договори (КТД) показва най-висок относителен дял в сектор „здравеопазване“, където са сключени 41 КТД и 3 анекса в общо 20 области на страната. От тях по видове дейности най-много КТД се отнасят за училищно и детско здравеопазване – 25 броя, здравеопазване общо - 10 броя, детски ясли – 5 броя и ОДЗ – 1 брой.

На второ място с 34 КТД и 4 анекса, регистрирани в 18 области, се нарежда сектор „образование“. Значително по-слабо е договарянето на общинско равнище в сферата на културата и социални дейности, където са сключени само по 3 КТД в шест общини от страната.

По думите на Пламен Димитров промишленото производство за миналата година се е ускорило и има реални възможности за по-голям растеж на заплатите в индустрията.

Докладът на КСНБ показва, че има намаляване на наетата работна ръка, което според синдикатите означава оптимизация на персонала. В 15 сектора в промишлеността плащат повече от средната работна заплата за страната, което показва възможности за увеличението на доходите в индустрията, обяви още президентът на КНСБ.

В документа се посочва още, че проблемът със силната регионална диференциация в заетостта и заплащането на труда остава нерешен.

Разликата в брутните заплати е около 2,2 пъти между София (1523 лв.) и Видин (701 лв.). Темповете на нарастване на средната работна заплата по области варират от 2,2% за Видин до 16% за София-област. Разликите в стандарта на живот по региони у нас остават непреодолимо големи, категорични са от КНСБ.

„В бюджетните дейности правителството демонстрира една доста по-широка платформа от намерения в политиката по доходи в сравнение с предходни години. Налице беше кумулативно увеличение на разходите за персонал с 546 млн. лв. повече спрямо 2017 г. (вкл. осигурителни вноски и други възнаграждения), от които 493 млн. лв. само за заплати“, пише още в доклада за доходите. 

Според синдикатите има сериозен дисбаланс, касаещ разпределянето на допълнителните пари за заплати. „Над 80% бяха концентрирани в три сектора – отбрана (100 млн. лв.), МВР (55 млн. лв. + 5 млн. лв. за служителите в затворите, заложени първоначално в проекта на бюджет за 2018 г., с които се предвиждаше увеличение с 5% на основните трудови възнаграждения) и образование (330 млн. лв., достатъчни за увеличение на работните заплати с 15%)“, припомнят от КНСБ и уточняват,  че след протести на заетите в системата на МВР средното им кумулативно увеличение достигна 15%.

За останалите разпоредители с бюджетни средства обаче се разпределиха едва около 20% от средствата за ръст на възнагражденията, което направи невъзможно тяхното значително увеличение. В държавното управление се постигнаха допълнителни средства за персонал в сравнение с 2017 г. в размер на около 116 млн.лв.  (в това число и субсидиите за делегираните от държавата дейности – социални грижи и общинска администрация – 9% увеличение), обясняват от КНСБ. „Оценяваме усилията на правителството за по-висока социална ориентираност на държавния бюджет, подкрепата за важни социални системи и регистрираните увеличения на работните заплати в обществения сектор през 2017 г. Посоката на промяна е вярна, но стъпките, според нас, не са в необходимия обхват и обем“, каза още Пламен Димитров. Според него обхватът им може да се разшири заради изключително ниските нива на заплащане във важни системи като агенциите към социалното министерство, където висококвалифицирани специалисти работят „на терен”, също в областта на културата (музеи, библиотеки, читалища), както и в земеделието, по-конкретно в Изпълнителната агенция за борба с градушките и Напоителни системи. Според синдикатите повишаването на минималната работна заплата за страната има определен положителен ефект върху средната работна заплата. „Това обаче предпоставя на редица места намалена активност на синдикалните организации, които разчитат на автоматично повишение на всички заплати - нещо, което рядко се случва. Кампанията на КНСБ (за ръст на заплатите) включва всички възможни инструменти за въздействие, а това означава повишена активност на всички нива“, уточни Димитров.